Скришна пейка на нежната улица
знае нашите скърцащи спомени,
тук удари ни цветна светкавица
и пробихме света на инстинкта ни.
Снежен град, в който сяхме мечтите си,
днес е пристан на сбъднати обичи,
тази жар, нявга в тебе разпалена,
днес е дом на изгряващо слънце.
|
къща-бяла
в нея един часовник спира когато каже и влиза във безвремие пощипва си стрелките в двора на таз къща бяла ти си морето ти си морето влез като победител ти си и гларуса ти си гларуса не се заблуждавай – влез |
 цялата обич
дадена-взета Е режисирала НА залеза |
|
ДО_косват ме диезите на опиянението звездно_фейско, ДО_косваш_мен/теб_със_диезите_на_феята. Жажда_Е. |
АЗ
ТИ И НИЕ
КЪЛВЕМ ЗРЪНЦА
ИЗПОД СНЕГА-ЖИВОТ
ДНЕС ВСИЧКО ПОБЕЛЯВА
ОТ БЕЛИ МИСЛИ ВЪРХУ БЯЛ ФОН
СТРЕСИРАНА ПРИРОДАТА НИ ПОВЕЛЯВА
ОТ БЕЛОТАТА СКРИЙ СЕ – ТОВА Е СТРОГ ЗАКОН
НО НИЕ СМЕ ЩАСТЛИВИ И НЕХАЙНО ЖИВЕЕМ СИ НА АВТОПИЛОТ
тогава свети Кирил рече
верата не се проси
а се дарява с меч
сиреч
падай в урвата на метастазите
мета-мислени
в пещерите на меностазите
опъвай менадите
опъвай монадите
опъвай монасите
вдигай вместо платна рибарските мрежи
продухали кораба на мечтите
ДА БЪДЕМ ДНЕС СЕБЕ СИ
да бъдем в Делфи
значи
вече да не си затваряме очите
пред истината
самата истината
цялата истина и само истината
(нали не всеки който гледа вижда)
заклех се
заклех се
заклех се
трижди
в умът (на делфините)
и в тялото (христово на кръста)
и в душата (изумрудено синя)
че Бог е Любов
че Светлина Е
че Бог и Аз сме ЕДНА система
и търсим ЕДНО и също
ПРОЗРЕНИЕ
днес не е ден за клара цеткин
или там някакъв друг
комунизъм
изъм
ъ
който студентите
не знаят
че празнуват
Днес е Ден за Джон Ленън
ден за спомен
помен
мен
е
който студентите
не знаят
че празнуват
Един Убит Ден
…………
И ВСЕ ПАК
Животът
Тук и Сега
изиграй с песен
НЕГОВАТА ПЕСЕН
с припева за
безусловната
Любов
All All All All All
You You You You You
Need Need Need Need Need
Is Is Is Is Is
Love Love Love Love Love
Ти си гласът,
който преспива
в утробата нощна
и ме опива:
в тоз миг звезден,
детето,
което приглася на арфа
съм аз.
Със звездите се сливам.
@ @
@ @
@ @
@ @
@ @
Безпризорни са моите песни,
изгладнели за къшей любов,
хранят кучета с думи небесни
и общуват с звезди в апостроф.
Пропищява във мазната жега
гайдуница на гайда. Смъртта
тъпче моите песни в ковчега
и отделя с Косата плътта.
Чуй, дух ангелски шепне куплети
и лудува в небесна дъга;
гръмоносни са мойте сонети,
гредоредна е мойта тъга,
не обрязва плътта, а сърцето
и зачева във нас Светлина.
@ @
@ @
@ @
@ @
(авторът се разграничава от своя поетичен герой)
тя ме покани на вечеря
(„Обичате ли Брамс”)
и предупреди
да знаеш – в моята кухня не сервират сперма
изпуших
водкопроводът ми* избълва огън и дим
но още на ордьовъра
(три круши, авокадо, рокфор, бял пипер и ром)
тя влезе в ролята на Франсоаз
разголи се до кръста
и страстно каза
виж те плачат за любов
после извади оксижена
аз…
… наедрях
престанах да съм Ангел
все пак бях благоприличен
бях казал обичам Брамс и ще те пазя
това искаше да чуе и даже се направи че ми вярва
(наля ми от коктейла „Малко слънце в чаша студена вода”)
в очите й прочетох харесвам те обрасъл
ухаеше безочливо на младост и на тестостеронна страст
изгълта ни нощта-разкрачница
а на сабах
докато тигрицата блажено мъркаше в съня си
изпитах най-върховния екстаз
(ах, „Добър ден тъга”…)
аз станах
взех душ
облякох се
и се прибрах
в
семейството
си
(ох… казва ли ми водката* дали е.ах…)
*Поетичният герой тотално се разграничава от непиещият водка автор.
анGел 