Огнище

август 28, 2011 - Един коментар

 

Скришна пейка на нежната улица
знае нашите скърцащи спомени,
тук удари ни цветна светкавица
и пробихме света на инстинкта ни.

Снежен град, в който сяхме мечтите си,
днес е пристан на сбъднати обичи,
тази жар, нявга в тебе разпалена,
днес е дом на изгряващо слънце.

Advertisements

Къща бяла

декември 18, 2010 - Leave a Response

 

 

къща-бяла
в нея
един часовник
спира когато каже
и влиза във безвремие

пощипва си стрелките
и установява
че се заблуждава
значи съществува
когато иска

в двора на таз къща бяла
се срещат
писъкът на гларуси
с реки
и с твоето ревене.

ти си морето

ти си морето
на нейните мечти
не влизай със ревене
в замъка със пещерите
не влизай

влез като победител

ти си и гларуса

ти си гларуса
със стрелките
започващи от безвремие
и потъващи в безкрайността
на нейната любов

не се заблуждавай –
не съществуваш
когато си във
Casa – къща
Blanca – бяла

влез

 

нещо-нищо са братя

декември 18, 2010 - Leave a Response
цялата обич
дадена-взета
Е

режисирала
слава

НА

залеза
цветен

 

Миглейски докосвания

декември 18, 2010 - Leave a Response
 

 

 

ДО_косват ме диезите на опиянението звездно_фейско,
РЕ_лефите на две скърцащи зърна подмокрят Егото,
МИ_стерията на ожъднели за милувка две очи миглейски
ФА_нтасмагират призрачни видения, промиват Ехото.
СОЛ_ират миглите ми в партитурата на ожадняло тяло,
ЛА_ мя изсмуква мойте кладенци и извори библейски,
СИ_ фоните жабясали сънуват мЕнците момински. Твоите.

ДО_косваш_мен/теб_със_диезите_на_феята. Жажда_Е.

 

Врабчовеци

декември 18, 2010 - Leave a Response

 

АЗ

ТИ И НИЕ

КЪЛВЕМ ЗРЪНЦА

ИЗПОД СНЕГА-ЖИВОТ

ДНЕС ВСИЧКО ПОБЕЛЯВА

ОТ БЕЛИ МИСЛИ ВЪРХУ БЯЛ ФОН

СТРЕСИРАНА ПРИРОДАТА НИ ПОВЕЛЯВА

ОТ БЕЛОТАТА СКРИЙ СЕ – ТОВА Е СТРОГ ЗАКОН

НО НИЕ СМЕ ЩАСТЛИВИ И НЕХАЙНО ЖИВЕЕМ СИ НА АВТОПИЛОТ

 

Прозрение

декември 18, 2010 - Leave a Response

 

 

тогава свети Кирил рече
верата не се проси
а се дарява с меч
сиреч
падай в урвата на метастазите
мета-мислени
в пещерите на меностазите
опъвай менадите
опъвай монадите
опъвай монасите
вдигай вместо платна рибарските мрежи
продухали кораба на мечтите

ДА БЪДЕМ ДНЕС СЕБЕ СИ

да бъдем в Делфи
значи
вече да не си затваряме очите
пред истината
самата истината
цялата истина и само истината
(нали не всеки който гледа вижда)
заклех се
заклех се
заклех се
трижди
в умът (на делфините)
и в тялото (христово на кръста)
и в душата (изумрудено синя)
че Бог е Любов
че Светлина Е
че Бог и Аз сме ЕДНА система
и търсим ЕДНО и също

ПРОЗРЕНИЕ

осми декември: Всичко От Което Се Нуждаеш Е Любов

декември 8, 2010 - Leave a Response

днес не е ден за клара цеткин
или там някакъв друг
комунизъм
изъм
ъ
който студентите
не знаят
че празнуват

Днес е Ден за Джон Ленън
ден за спомен
помен
мен
е

който студентите
не знаят
че празнуват
Един Убит Ден

…………

И ВСЕ ПАК
Животът
Тук и Сега
изиграй с песен

НЕГОВАТА ПЕСЕН

с припева за
безусловната
Любов

All All All All All

You You You You You

Need Need Need Need Need

Is Is Is Is Is

Love Love Love Love Love

Опиат (You`re The Voise)

октомври 1, 2010 - Leave a Response

Ти си гласът,
който преспива
в утробата нощна
и ме опива:

в тоз миг звезден,
детето,
което приглася на арфа
съм аз.

Със звездите се сливам.

Сюнет

октомври 1, 2010 - Leave a Response

@ @
@ @
@ @
@ @
@ @
Безпризорни са моите песни,
изгладнели за къшей любов,
хранят кучета с думи небесни
и общуват с звезди в апостроф.

Пропищява във мазната жега
гайдуница на гайда. Смъртта
тъпче моите песни в ковчега
и отделя с Косата плътта.

Чуй, дух ангелски шепне куплети
и лудува в небесна дъга;
гръмоносни са мойте сонети,

гредоредна е мойта тъга,
не обрязва плътта, а сърцето
и зачева във нас Светлина.
@ @
@ @
@ @
@ @

Брутален танц (възбуден от Франсоаз Саган)

юни 20, 2010 - Leave a Response

 

(авторът се разграничава от своя поетичен герой)

тя ме покани на вечеря
(„Обичате ли Брамс”)
и предупреди
да знаеш – в моята кухня не сервират сперма
изпуших
водкопроводът ми* избълва огън и дим
но още на ордьовъра
(три круши, авокадо, рокфор, бял пипер и ром)
тя влезе в ролята на Франсоаз
разголи се до кръста
и страстно каза
виж те плачат за любов
после извади оксижена
аз…
… наедрях
престанах да съм Ангел
все пак бях благоприличен
бях казал обичам Брамс и ще те пазя
това искаше да чуе и даже се направи че ми вярва
(наля ми от коктейла „Малко слънце в чаша студена вода”)
в очите й прочетох харесвам те обрасъл
ухаеше безочливо на младост и на тестостеронна страст
изгълта ни нощта-разкрачница
а на сабах
докато тигрицата блажено мъркаше в съня си
изпитах най-върховния екстаз
(ах, „Добър ден тъга”…)
аз станах
взех душ
облякох се
и се прибрах
в
семейството
си

(ох… казва ли ми водката* дали е.ах…)


*Поетичният герой тотално се разграничава от непиещият водка автор.